Алтернативите за напояване са повече отколкото си мислим

26 November, 2020

Природните ресурси, включително водата, са в опасност, алармират от ООН и приканват новото десетилетие да бъде “десетилетие на действие” за устойчиво развитие. Европейски експерти пък посочват, че Европа, континентът в който водните източници като реки и езера са навсякъде около нас, е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с количеството и качеството на водните ресурси. Урбанизацията и нарастващите битови и промишлени нужди, неправилната екплоатация и поддръжка на ВИК системите, замърсяването и употребата на водата, дори в сектори, където има други суровини като заместители, както и последиците от промените в климата, оказват сериозен натиск върху водните запаси на Стария континент и върху тяхното качество. В същото време около 80% от потреблението на прясна вода за питейни, промишлени и селскостопански нужди в Европейския съюз се осигурява от реките и подземните води, а тези източници са най-уязвими от заплахите, произтичащи от прекомерната експлоатация, замърсяването и изменението на климата. България все повече изпитва недостиг на водни ресурси, като през последните три години това е осезаемо и неминуемо е дошло времето когато институциите трябва да изработят национален план. Промени във водния сектор в България се случват, но са необходими действия за тяхната подкрепа, така че да се въвеждат правилните и нужните иновации и да не изоставаме от другите европейски държави. Важно е какво разбираме под иновации. Трябва да говорим за съвременни решения с нови технологии. България разполага с интелектуален ресурс за да догони вече създадените технологии и иновации и в същото време да допринесе за тяхното развитие и подобрение. Според последните данни на Световния институт по ресурсите за изминалата 2019 година голяма част от територията на страната ни се намира в ситуация на екстремни нива на воден стрес. Той достига показатели от 80% на риска от проблеми с осигуряването с прясна вода в почти цяла Западна и Южна България, включително районите на София, Пловдив и Стара Загора, а част от Родопите са с високи нива на воден стрес и индекс от над 40%. Водопреносната мрежа в България е в тежко състояние – в основната си част тя е твърдe стара, от 60 и 70-те години, и годишния процент загуби прогресивно нараства, посочват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в последния си експертен доклад от края на декември. 60,87% от водата у нас се губи по мрежата, а предприетите мерки досега на практика или не дават резултат, или той е нищожен.

Климатичните промени, увеличаващите се загуби на вода по старите тръби и дълговете на операторите по водоснабдяване и канализация - всичко това ще допринася за повече водни кризи. Всичко това ще се отрази с равни темпове, както върху икономическия така и върху обществения живот. Загубите на вода в страната са около 60%, което е поне 20% над средното за ЕС.

Като първоначална стъпка, съществен принос ще има изграждането на единна, независима информационна система за събиране и обработване на данни за пълен и точен анализ, отчитаща в реално време ситуацията. Така ще е възможно пренасочване на ресурси от местата с изобилие в т. ч на отработена вода, към местата с недостиг. Това дава възможност за разграничаване на водата в зависимост от източника й и отработените води.

Втората стъпка обаче сочи към откриването на природосъобразни, „интелигентни“ и приложими решения. Както иновациите навлизат в домакинството и ежедневния ни живот, те навлизат и във водоснабдителните и канализационни системи, пречиствателните станции за отпадъчни води и в земеделието. Има много съвременни решения, които са с по-добри характеристики от класическите. Добра алтернатива е реновирането на вече съществуващи пречиствателни станции с цел максимална резултантност на потока на изход с качество, подходящо за напояване и количество, съобразно необходимостта на района.

Алтернативата е необходимостта да се отговори адекватно на кризата с недостига на вода, както за напояване, така и за пиене, охлаждане в енергетиката и др. нужди Проектът SuWaNu Europe може да даде насоки на българския земеделски сектор. SUWANU EUROPE е финансиран от ЕС проект, фокусиран върху използването на регенерирана вода за напояване в селското стопанство. Причината е, че отпадъчните води, когато се пречистват съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Целта на проекта е да насърчи ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите и съответните участници в повторната употреба на вода в земеделието. Поради тази причина SUWANU EUROPE създаде регионални работни групи между членове на консорциума и съответните участници в 8 целеви региона, които работят за разпространяване на резултатите от проекта. Към Аграрен университет – Пловдив, който е участник в проекта, функционира регионална група съставена от различни ангажирани страни: https://suwanu-europe.eu/plovdiv-bulgaria/. Проектът е с огромно значение за региона и страната ни, особено към този момент, в условия на рестрикции за водоползване за напояване, наложени от страна на компетентните министерства поради дефицит на водни ресурси. Моментът за популяризиране, за търсене на широка дискусия, за стартиране прилагането на вече утвърдени иновации в сферата на многократно използване на водния ресурс е дошъл. Дори при един по-дълбок анализ може да се окаже, че България е закъсняла. Трябва да се има предвид и фактът, че когато сме готови с идейните проекти и с националния план за развитие в тази насока, то ще е необходимо изключително дълго време до постигането на първите резултати. Ето защо популяризирането и широката дискусия, която проектът SuWaNu Europe позволява е изключително навременно и полезно.

Настоящата ситуация отразяваща състоянието на водните ресурси в България се потвърди и от скорошно изказване на Министъра на околната среда и водите, който предупреди, че в страната предстои водна криза, ако тази година няма валежи. Екоминистерството управлява водите на 52 броя комплексни и значими язовира. Според основното им предназначение наличните в тях завирени обеми към 30 юли са както следва:

питейно-битово водоснабдяване – 70,2% от общия им обем;
напояване – 42,2% от общия им обем;
енергетика – 76,6% от общия им обем.

Подходът на отговорните институции с въвеждане на рестрикции за ползване на водата е много погрешен, вместо създаване на организации и структури и екипи, чиито задачи да бъде търсене, откриване и развитие на решения и иновации, които проекта SuWaNu Europe разглежда и което е европейска политика за преодоляване на недостига на води за напояване. Самият факт, че тази година сушата нанесе сериозни поражения на житницата на България, Добруджа, и така добивите са сред най-ниските в страната, е красноречив. Средният добив за България е намален с над 20% и е 393 кг/дка, което е с над 100 кг. по-малко спрямо 2019 г. До момента ясно, че при 100 000 дка реколтата е пропаднала на 100%, като все още става описване на щетите, а при над 950 000 дка реколтата също е поразена, но не напълно. Какви други доказателства трябват за сериозността на проблема и за необходимостта да се размърдат отговорните органи.